магична йога - злато и хармония

Мудра на сърцето...
Усещане за гъдел в гръбначния стълб. Като трептене, пеперудено, леко, усмихващо /усмихвам се/ - изключително приятно!  Мисъл, че днес енергиите са в идеална Хармония! 

Тресането... 
След първата част: Усещане за две половини на тялото ми - едната студена, тъмна, сякаш зелена, другата - плътна, силна, топла, дори гореща, огнена, с пламъци насочени към студената ми част.  
След втората част:  Повече баланс - няма студено, но и горещото е по-равномерно. 
След третата част: Усещане за движение, завихряне в осморки... Усещане за цялост, за енергия, за живот... Баланс...

Полет... 
В Огъня-Слънце съм... А усещането е за... нещо ново... Като обещание за още и още... Не знам какво, просто е още... Като предстоящо разкритие... Усещам желание за гмуркане в Огъня, но... Не съм допусната. Нещо ме спира, а и аз не настоявам. Знам, че ще се случи и гмуркането когато съм готова.

Змиите...
Излюпи се Змията и тръгна нагоре, станаха три. До тук нищо ново. Издигнаха се над мен, и аз с тях... Не се оплетоха. Поведоха ме към Змийския, Златен Замък... Трите се проточиха като мост пред мен, но аз не стъпвам по този мост, а по-скоро летя над него. Но това не е точно полет, а по-особен полет и усещам свързаността си със Змиите. Стигнахме до Портите. Великолепието на Замъка е омагьосващо. Аз оставам пред замъка, а трите Змии обиколиха Замъка. Насочиха се нагоре. Там, над Замъка, се оплетоха и се издигнаха нагоре, нагоре, в безкрая... Вече не са змии, а Златна светлина, като вихър... Този вихър се вля в мен... Усещане за завършеност, за цялост, за прибиране на нещо мое, което се е върнало...

Орелът...
Дойде си по обичайния начин от леко вляво и поехме надясно. Летяхме над зелените, много зелени заоблени хълмове. Но днес бяха различни, всяко хълмче си имаше перчем от бяла, лека дъгичка. Прилича на развълнувано море с бели вълнички, но това си бяха зелените хълмове. Летим, летим... изведнъж Орелът направи завой в ляво и в далечината видяхме Змийския Златен палат. Същият си е, но с много по-силно златно излъчване и златно сияние около него. Гледахме го, по-скоро беше като съзерцание. Няма очаквания. Много силно спокойствие, мир... Дочух нещо  - при развалините. Погледнах Орела, но той мълчеше, излъчваше Покой. Разбрах, че това не е за днес, а за някой друг път... Прибрахме се под Върха... 

В мен има едно златно усещане след практиката...
Хубаво е...

***

.