Изведнъж
усещам, че вдишвам през
ходилата си и в следващия миг виждам роза пред сърцето си. Прекрасна
роза, от най-прекрасните, които съм виждала. А аз съм виждала доста
прекрасни рози /това споменавам като доказателство за моята скромност,
ако някога стане дума, та да се знае ;) /
Та за розата... която при
издишване се разцъфтява и от нея излизат лъчи... Златни, искрящи,
отлитащи в безкрая...
На
брега съм, на брега на безкрайно море. Идва Моят Морски кон. Той ме
покани и аз се качих на гърба му. Сякаш цял живот съм яздила коне.
Разхождаме се по
брега и...
Потърсих
Орела пред нормален храм /каквото и да значи това/. Ходих до пирамидите
в Египет. Разходих се край Сфинкса, който също крие тайни, защо да не е
и храм. Но Орелът се появи и направи само един кръг над
пресечена пирамида. Ха, това е пирамидата на Луната...
Стъпалата за
изкачване... етажите... Гледам и се удивлявам на правилните стъпала. А Орелът ме чака пред пещера, с огромна входна зала. /Ама това е друга пещера, не е онази./
Изненадвам се
когато сядаме насред залата и слушаме музика. Акустиката е великолепна.
Музиката прекрасна. Истинска омая. Разочарованието, което ме споходи,
когато Орелът не ме разходи в пирамидата, сега се стопява от вълшебната
музика. Музиката ме освобождава от мисли, чувства, настроения... Аз съм
всичко... Аз съм свят...
Музиката е така пленяваща, не искам да тръгвам. Орелът ме подканя да тръгна, а
той... си остана...
Усещам, че има нещо, което не е за мен и трябва
да вървя. Знам, че музиката е увертюра към нещо, което ще се случи след мен...
***
.
Един от щестливите сънища - прекрасно
ОтговорИзтриванеБлагодаря! :)
ОтговорИзтриване