в миналото

Днес отидох на място, където преди повече от двадесет и пет години съм ходила всяка вечер. Години наред... С желание...

Място, което можеше да се определи само с думите райски кът.

Сега е пусто. Запустели са и съседните имоти. Все едно никога не е имало хора. 

Лозята и овощните градини, създавани с толкова труд и желание са непроходими гъсталаци. Дънерите на лозите и призрачно извисяващите се изсъхнали клони на големите дървета показват, че все пак тук е имало живот различен от сега.

Стана ми тъжно... Времето безвъзвратно отминало с младостта на едно поколение... Времето на моето детство.

Спомените ме усмихваха и натъжаваха. Откъснах си клонки от цъфналия жасмин, който все още се бори с нашествието на другите храсталаци. Уханието му и сега ме прави тъжна... а обичам този неповторим аромат...

Не съм сигурна дали ще отида някога пак. Не направих снимки. Искам спомените ми да бъдат онези, отпреди двадесет и пет лета. Та това е четвърт век...

Снимах треви и полски цветя. Снимах пеперуди и буболечки. 

Природата... 

Току що се сетих за нещо, което прочетох тази вечер - "Този свят не ти дава нищо, което не може да си вземе обратно..."

Не ми се говори повече...

Тъгата в мен е повече отколкото ми се иска. 

  
.

с усмивка

Събудих се с усмивка.

Слънчев лъч през прозореца наднича.

След едноседмичното облачно и дъждовно време, това утро ме кара да се усмихвам, че и да си пея :) 
Денят е обикновена неделя, но слънцето я направи особена. Особено топла и много усмихната. 
Ей така, дори и без причина...
Хубаво е с усмивки :)


.

"Алеф"

"В магията - и в живота - съществува само настоящият момент, има само СЕГА. Времето не се мери така, както се пресмята разстоянието между две точки. "Времето" не минава. Човек изпитва огромно затруднение да се съсредоточи върху настоящето, все мисли за това, което е извършил, как е могъл да го направи по-добре, какви са последствията от неговите действия, защо не е действал както е трябвало. Или се безпокои за бъдещето, какво ще прави утре, какви мерки трябва да бъдат взети, каква опасност го очаква зад ъгъла, как да избегне онова, което не желае да се случи, и как да постигне това, за което винаги е мечтал... 

Миналото и бъдещето съществуват единствено в нашето съзнание.

Но настоящият момент е отвъд времето - той е Вечността...

- ... Време е да тръгнеш, за да се върнеш към настоящето"

"Аз съм в точката Алеф, където всичко е на едно и също място по едно и също време."

"Алеф" - Паулу Коелю

Преди няколко дни прочетох книгата на един дъх. Отдавна не бях чела по този начин. 

Завладяваща... Провокираща мислите... Търсеща в душата ми...

И оставяща ме без думи. Все още се връщам към прочетеното, нещо, което не ми се случва често след като затворя последната страница.

Странното е, всъщност едва ли е странно, че книгата стоеше в библиотеката няколко месеца преди да посегна към нея. Чакаше си реда...

Книга, която заслужава да се прочете... в точния момент. 

.