събота, 22 декември 2012 г.

в очакване на празници

Много се изписа и изговори за край на света.
Е, преживяхме го. Винаги е имало подобни психози /или както и да се нарича подобно поведение/. В днешното време на интернет, телефони и телевизии, с една дума - комуникация - е много по-мащабно влиянието. 
Ето, всяко чудо за три дни. И това също... 
Имало е много начала и краища. Всяко начало си има край, И всеки край е начало...
Животът продължава. А продълженията са винаги с нещо повече. 
Понякога животът изглежда като низ от повторения. Но всяко повторение е и различно.
Различията във физическия свят са лесно приемани. Различията на духовно ниво не са така ясно определими с външни проявления, но са с много дълбоко влияние върху всички аспекти на живота. Може би най-силно е влиянието върху същността ни и осъзнатостта ни. 
И все пак промените не са скокообразни, а плавни. Това не означава, че не се преодоляват височини. 
Всяко начало, край, продължение си имат и уникален отпечатък. Това е всеки от нас. Колкото и да си приличаме, да имаме общи интереси, сме различни. Може би, само еднояйчните близнаци са идентични на физическо ниво, но дали и на емоционално и духовно...
Защо сега се впуснах в такива мисли?
Не знам. Исках да напиша нещо за предпразничното време. За времето, когато се събира семейството в по-разширен състав. Разширен, но и достатъчно ограничен, за да се усеща духа на семейството.
Уморена съм... предпразнично...
Ще се оправя... да поспя за начало...
Лека нощ!

.

вторник, 11 декември 2012 г.

днес ми е... някакво си



Не ми се работи... днес...
Едно ми е... хем особено, хем малко мързеливо. Добре де, не е мързел, аз не съм такава ;)   Има в мен повечко желание за... почивка. Активна почивка... 
Дали не си противореча? Хем активна, хем почивка? Мисля, че не. Защото не дремя пред компютъра или на дивана в бездействие и усещане за загубено време. 
Дори утрото ме изненада с една особена муза в кухнята за творения по... интуиция. Резултатът бе дегустиран и одобрен :):) Дори и комбинацията ми от утринен чай бе различна. 
Обикновено / как звучи само ;) / , подобна музика, на горната, ме дразни по това време. Днес е различно. Слушах го няколко пъти, поне седем... А после получих предложение за разнообразяване :):):) И то е на път да достигне близък брой повторения. 
Вече едва ли е странно, че всяко слушане е различно сякаш. Носи още по-голямо усещане за цялост и... още нещо... Едно такова нещо, неназоваемо, но осезаемо с всички сетива, на всички нива... А най-силно сякаш е усещането на нивото на седмото чувство...
Седем... сега се сепнах при повторението на седем... И, да, знам, че не е случайно. Не знам защо, но го знам...
Днес ми е някакво си... безвъпросително... Не вярвах, че някога ще го призная, ще ми случи. Аз, която съм изтъкана от въпроси - защо?, какво? и как?, нима?, кой?, и кога?... Е, случи се. Днес. Дори го осъзнах. И ми е... хубаво...
Хубаво ми е... 
Денят е... мой си :)

.

събота, 1 декември 2012 г.

животът започва на 40-45!?

Днес се съгласих с едно мнение в нета - "до голяма степен истинският живот започва на 40-45 годишна възраст"... И бях провокирана да отговоря защо се съгласих.
Да опитам... но е съвсем лично и мое си възприятие на живота :)
Животът е един, но на тези години се получава едно особено осъзнаване на нещата край нас.
Ние жените навлизаме в един период, когато осъзнаваме, че посоката на живота е една и необратима. Налага се да свикнем много бързо с тази мисъл. Биологичният ни часовник непреклонно тиктака... Децата ни сякаш изведнъж пораснаха и... срещу нас имаме човек със свой характер, със свой път, със свои избори, които ние по един или друг начин сме провокирали с възпитание, с пример. Това е и гордост, но и... леко плашещо.
Та до вчера, аз този дребосък го водех за ръка на училище, бършех му сополите... а днес... тази госпожица или този дангалак... ги гледам отдолу нагоре въпреки опита ми да хитрувам и да си обувам обувките с по-високия ток ;)
Децата са смисъла на живота ми, но сега идва осъзнаването, че ето, те са големи и ... техният път е напред. И за тяхно и наше /на родителите/ добро един ден те просто излитат от семейното гнездо... Едно по едно... Вчера едното... другото днес... третото - утре...
Живот... това е... и тогава идва един въпрос: Ами аз какво ще правя?
И тук идва времето за мен. Времето, което да осмисля и да използвам за себе си. Време за моето хоби и за другото ми увлечение, дето от ученически години бях забравила. Сега е времето за новите ми интереси, за новите ми занимания...
Сега е времето да се запозная със себе си, с една зряла жена. Последното ми познанство бе с една млада, жена, която мислеше, че целия свят е пред нея /и така беше/, че всичко може да постигне, че животът е рози и любов... От онова познанство до сегашното са минали двадесетина години. Да, животът е рози и любов. Но е и бодли, и страхове, и гнойни детски ангини, падане, ставане - прохождане, домашни забравени, уроци, гимназии, изпити - ученически вълнения... - пъстра мозайка, позната на всяка от нас... В тази мозайка е и човека до нас - също променящ се... С въпросите такъв ли беше, за това ли мечтахме, това ли си обещавахме...
Времето лети... все по-бързо сякаш...
Някога обичах да правя снимки... днес го правя много често, с особено вдъхновение. Направих си блог за снимките и другите ми домашни хобита... А после си направих блог за... мислите ми. Представете си- аз пиша... Не е класика разбира се, но е изненадата за мен, която в часовете по литература едва съчиняваше по страница за съчинение... :) И това ми носи удоволствие...
В забързаните двадесет години преди четиридесетте ми, забравих сякаш за онези дребни нещица, които са ни същността. Сега ги забелязвам и... имам време да им се усмихна...
На 40 съм по-усмихната и по-оптимистично настроена.
Но дали животът започва... Сигурно е, че не свършва!
Това е едно начало на продължението му.
А как ще продължи? Точно така както аз си го направя. Това зависи от мен.
Въпреки всичките ми знания, че щастието не е там някъде, а самия път към него, сега това не са само знания. Сега има и осъзнаване не само на думи и разум. Това е усещане. Сега усещането, че съм щастлива е много, много по-силно, откогато и да е било преди!
Ето, че се поувлякох ;)
Нахвърлях малко мисли, дошли ми на прима виста. Но едно е сигурно - не са просто мисли, а едно осъзнаване. Май, често повторих думата осъзнаване :).
Наблюдаваме в децата си много етапи на осъзнаване в тяхното развитие... Може би 40-те са поредното ни осъзнаване...
Да не забравя... Мисля, че сега съм много по-толерантна към другите, към техните мнения, желания, действия. Не, това не е равнодушие или незаинтересованост /както някой се опита да ме убеди/. Това е по-скоро зачитане на другия. Нещо, което самите ние сме искали и търсили до сега. Е, сега е време и ние да го дадем...
Хайде, стига толкова. За сега ;)


.

събота, 10 ноември 2012 г.

за Ада и Рая в нас

"Няма Ад и Рай! Те са тук на Земята. Адът е всяка лоша ситуация, която сами сътворяваме... Раят е създадената от нас хармония на спокойствието, благостта, вярата и любовта, прошката, състраданието, които сътворяват живот за душата, в условията на Всемирните закони, проектирани чрез нашето собствено поведение на земята. Рая си създаваме сами, както и Ада. Така че, от нас зависи къде ще изберем да живеем..."
Цитатът е от четвърта част на "Тайните подземия на България" с автор Милан Миланов.
Не знам защо или пък знам, но със онези знания дълбоко в мен, неосъзнати и неопределими, този цитат ме върна през май, когато прочетох "Алеф" на Паулу Куелю. Усетих онова особено усещане за нещо, което знам, но някак позабравено сред ежедневната суета.
Звучи вярно и лесно, мотивиращо и оптимистично. 
Въпреки, че всеки ден е един избор от нас, изборите ни не винаги могат и са райски. Защото не сме роботи. Защото ни влияят не едно и две, дори не са десет. Донякъде можем да избираме и влиянията върху нас. Но само донякъде... 
Защото не аз избрах си главоболието. Въпреки най-положителните ми мисли и опити да се усмихна, гримасата от ужасната болка скрива всеки опит за усмивка и светлина. Ако избера силното хапче, без гаранция, че ще подейства, може и да успея с усмивките, но... този избор не е за мен. Ако не подейства, след него ще има още и още силни хапчета. Ами, не. Опитите ми сочат втория сценарий. Затова избирам да търпя. Знам, не съм добра компания за себе си тогава, още по-малко за другите. Но хапчетата не ми гарантират край на проблема. А проблем няма според изследванията на невролога. Това е светлината, която пак ще ме подкрепя за търпението.  
Такъв Ад ми беше вчерашния ден. Днес е по-различно. Вероятно ще достигна до... портите на Рая ;) Сега се усмихвам... мога да се усмихвам :) :) :) 
За усмихнат, Райски ден е време!

.

неделя, 28 октомври 2012 г.

промяна... защото заслужавам

"Промени мисленето си и ще промениш целия свят!"
Не за първи път тази мисъл, в този или подобни варианти, е достигала до мен. 
Не за първи път ме е мотивирала да мисля позитивно. 
И ето го въпроса: Защо се налага нова мотивация? 
Защо позитивните мисли лесно се забравят? Не е ли по-лесно с усмивка да се мисли? 
По-лесно е с усмивка да се мисли! Ненужни са всички усложнения, които сами си измисляме. 
Е, признавам си, че си бях загубила позитивния дух... някъде си... Не ми беше добре без него. Усещах го, осъзнавах го... Надявам се да не е късно /"по-добре късно, отколкото никога"/, за промяната, която започнах в мислите си.
Защото искам света край мен да е усмихнат, ведър, оптимистичен, щастлив... Искам!
Затова промяната ще я бъде! Започнах я и е лесно. И усмихнато. 
И светът ми ще е по-хубав! 
Защото го заслужавам!

.

събота, 20 октомври 2012 г.

инакомислие

- Мислех, че думата инакомислие не те радва...
- Не мисли. Слушай си вътрешния глас...
...
Ами... инакомислие... различна дума е. Не е ежедневна.
Понякога много малко ни трябва, за да излезем от ежедневното, но дали не предпочитаме особената, измамна сигурност на ежедневието. Защо пък измамна? Защото лесно е да се повярва в някаква сигурност. Винаги търсим сигурност във всичко край нас. Вероятно имаме нужда от това. Но дали това не е твърде тънък лед за разходка...
Дали имаме кураж да помислим различно? Дали имаме кураж да направим крачка в пътека различна? Дали новата мисъл не ще ни усмихне повече? Дали пътечката нова не ще е по-слънчева?
Това е предизвикателството... Това е изпитанието...
Изпитание? Да, такова е. Изпитание на духа...
Душите ни са вечни... А колко често делата ни са свързани с духовните ни нужди? В деветдесет и девет на сто от случаите сме обсебени от физическото ни същество, от страстите телесни. А душата... Защо на втори план е вечното в нас?
В съботната вечер разни такива мисли ми се въртят из главата и тук се разпиляха... Въпросите са много. Не очаквам отговори да намеря сега. Те, отговорите, сами ще ме намерят. Дори и на незададените ми въпроси. Дори и на неосъзнатите ми все още въпросителни, които в мен витаят...
Инакомислие... Различните ми мисли... Харесвам си ги. Искам си ги. Въпреки, че във времето се променят. Вероятно е заради еволюцията на духа ми... ;) 
В очакване на новите ми различни мисли... стига за сега.
Лека нощ!

.

вторник, 16 октомври 2012 г.

вихри

Вихри на времето.
Вихри на мислите.
Вихри на чувствата.
Осъзнаване и себепознаване.
Картината... на дъщеря ми.
Когато я видях... знаех, че това съм аз.
Познах се.
И се поисках...
Усещането е...
Стига приказки. Излишни са.
Аз съм...

.

петък, 24 август 2012 г.

мисли в лятна вечер

Жена да си...
... и домакиня си. Лято е и за зимнината трябва да се мисли.
Прозаично е. Но туй животът е...
Дните ми, последните, под този знаменател са. Чак днес успях да си поглезя душата със следобед, отделен за четене. Два часа само мои, в които книга четох, мисли си събирах. Имах нужда от това.
По-рано се стъмнява вече. Нощите не бързат сутрин да се предадат. А вън щурците неуморни са, като в първите си летни нощи. Дните на летни жеги са рекордни. Но из въздуха витае аромат на есен. Погледът улавя в далечината изпъстрения хребет на баира. Въздухът натежава от аромат на зрялост. И желание да се потопиш в топлата прегръдка на есента... Прегръдка топла, с привкус на мъничко мързел, с ухание на спокойствие.
Защо усещам особеното привличане на есента? Дали защото есента и в мен настъпва...?
Усмихвам се на тези си мисли. Откъде се появиха? Не, че няма откъде ;)
Есента...
Но сега, все още е лято. Горещо, неприлично горещо... А щурците неуморни са, нощният концерт в разгара си е. 
С желание за хлад през прозореца ми да нахлуе, ще заплитам лятно-есенните си мисли, в сънища ще ги рисувам, в мечтите ще ги сбъдвам...


.

заключен блог?!?

Е, това е...
Дойде ми муза да намина тук и... Блогер ме сюрпризира...
Блогът ми бил "с потенциално нежелано съдържание". Трябвало да подам заявка, да го прегледат, иначе до 20 дена ще бъде изтрит... Ами ако не бях наминала днес /минали са вече 15 дена/ под влияние на музата си? И дали изобщо ще се получи?
Спокоен човек съм, обаче сега ми е... доста нервно. Освен това не знам как се получава, че в един прозорец ми дава, че блогът е заключен, а в друг ми позволява да правя корекции и да създавам нова публикация...
Това е... Музата ми се изпари... За сега...

;) пък и го публикува?!?!?! 
Е, доказвам, че не съм "робот" с разните безсмислени поредици от букви и цифри...

.

събота, 11 август 2012 г.

срамежливче

Баба ми разказваше приказка. Преди много, много години. Когато бях много по-малка от моите деца...
Плевелът, който е на снимката, сега се среща покрай пътища, по поляни. Някога е бил цвете. С цветът на сърцето.
Тогава хората били по-различни. Били по-скромни и срамежливи. Това се ценяло.
Но... времената се променяли и скромността и срамежливостта намалявали у хората. Тогава червеният цвят на цветето започнал да избледнява по краищата. Колкото повече хората се променяли, толкова цветето ставало по-бяло... Сега е останало само едно цветче в средата с истинския цвят на онова цвете, когато хората били различни.
Сетих се за тази приказка, която баба ми разказваше, миналия ден, когато дъщеря ми ме попита: това цвете нямаше ли нещо в средата?... Погледнах и... показваше ми цветче, което беше толкова избледняло, че едва розовееше. А после видяхме и съвсем бяло... 
Разказах й приказката на моята баба...

.

сряда, 8 август 2012 г.

бягство

Днес си направихме малко бягство. Бягство от жегата. Бягство от делника. 
Разбира се, че в планината - Беклемето.
Там, на високото, енергията е много силна и различна от тази в полето. Слънцето бе в изобилие, но не бе така жестоко, както в ниското. Имаше вятър, който допринасяше със свежи нотки за настроението на цялата ни група. 
Групата - цялото семейство. Радвам се, че децата бяха в цял комплект. Дори и излетялото пиленце днес беше в гнездото ;)
Хубав ден, спокоен и лишен от бързането и суетата на ежедневието. Ден на доволни и усмихнати люде ;)
Билото ни посрещна негостоприемно. Сушата се е отразила най-много на високото. Тук-там се зеленееха ниските до земята храстчета хвойна и съвсем слаби стръкчета боровинки. В по-ниските места, където растителният свят е по-богат, си намерихме слънчева полянка, която ни приюти в сенките на две попораснали в прегръдка брезички. Няколко мързеливи часа за релакс и за естественото зареждане с енергия, която земята ни дарява.
За мен денят ще бъде красив и приятен спомен. Вярвам, че и другите ще го запазят такъв.
Прекрасно бягство!
Толкова съм ентусиазирана, че си обещавам скоро пак да бягаме ;)

.

четвъртък, 26 юли 2012 г.

лятна буря

Тези облачета не правят дъжд, нито буря.
Но само това се появяваше от време на време в последния месец. Но днес е малко по различно. Няколко пъти небето се покриваше със сиви облаци, притъмняваше, но... отнасяше го другаде. 
Сега дъждът е тук. Добро начало, но докога? 
Виждам дъжда. Усещам дъжда. Помирисвам дъжда. Все дъждовни настроения.
След тежък ден, на задуха и жега, сега усещането е друго. Дъждът е в началото си, но е обещаващ. Започна тихо, малко плахо. Сега е в силата на летния порой. Земята е жадна и попива всяка капка. Листата на дърветата потрепват от забравени усещания. Харесва им и сякаш се наперват, за да поемат повече от разхладителния и освежаващ летен дъжд.
На терасата се усеща свеж повей. И онзи летен мирис на дъжд...
Пречистващо е... За природата и за мен... И се диша някак по-леко. Въздухът има особен мирис... на озон... 
Отсрещния баир се крие зад бялата завеса на дъждовните капки. Слънцето би трябвало да е на залез... Притъмнява... Гръмотевиците слизат от балкана и все по-бързо се приближават. Усещането за лятна буря е все по-пълно. Пороят не отслабва своя устрем в желанието си да напои жадната земя. Орехът доволно поклаща клони и приветства дъждовния момент. Лешникът, с неустояли и пожълтели листенца тук-там, и той кима одобрително.
Усилва се още дъждът. Завесата отсреща все по-бяла и плътна е. По-леко се диша. Много по-леко...
Лекотата се усеща от цялото ми тяло. Тя е и в мислите ми, които преди час се чувстваха ужасно затъпели...
Ето това е летен дъжд, все по-силен и пороен... Дали е възможно да се усили още?
Хубавото е, че няма силен вятър, който да го навява. Терасата все още е много приятно място за съзерцание и вдъхновение. Сама съм и се наслаждавам на чувството на лекота, което ме завладява и изпълва с всеки изминал момент на лятната буря.
Дъждът утихва... Десетина литра е, не е много, но все пак е нещо.
Но след себе си оставя така жадуваните хлад и свежест...
Искам да запазя този момент...
Ще се отдам на усещането за лекота и жизненост в началото на лятната нощ...

.

четвъртък, 21 юни 2012 г.

лято е вече

Първият летен ден е. 
А жегата не е юнска...
Обаче на мен ми е едно особено мисловно.
Едва ли е от времето. Или пък е от него? 
Както и да е. По-важното е, че сега съм тук.
Днес ми е работно. Истински работно. Но не е онази домакинска работа дето край няма. От нея да се скрия не мога, но все пак днес я позаобикалям. За сега...
Да се върна на мисловния процес. 
Забелязала съм, че когато имам работа и седна на компютъра, за да я свърша, винаги ми идва особена муза да пиша. Как прозвуча - да пиша... Силни думи са. За мен по-скоро се отнасят други. Може би по-подходящи са - опит да подредя мислите си в думи. То едни мисли. До сега изписах не малко думи, но май нищо не казах и не показах впечатляващия си мисловен процес. Та...
Днес си мисля за лятото. За Еньовден, който тази година е в неделя. За празниците и делниците на тези, живели преди нас. За днешния човек лятото е време за отпуски и почивки. Преди е било най-работното време. Време за жътва. 
Въпреки, че днес си отметнах вече доста от работата, която имам пред мен, си мисля колко сме се омързеливили. Търсим на работата лекото и на баницата мекото.  Това правило не ми е било по душа никога. Но го виждам прекалено често край мен. 
В такъв момент искам да се разгранича от другите.  И свършвам всичката си работа в много кратки срокове. Просто ми се доработва. Истински. Като днес... 
Ето дори имам време и за тук. Всъщност не липсата на време не ме води по-често тук. Нито липсата на мисли, които да си подреждам. Но го няма онова особено усещане, наречено муза. Понякога музата се навърта наоколо, но бързо отлита като пролетен ветрец. Дали сега ще ме навестява по-често, натежала от нетипичните юнски жеги?
В неделя е Еньовден. Един ден с особено излъчване и с моята симпатия. 
От сега усещам, че тази неделя ще е особена за мен.
По-добре е да пиша после.
А днес... до тук денят ми е особено ползотворен. 
И продължава...

.

петък, 8 юни 2012 г.

позитивно

Позитивно е.
И топло е.
Направено е със любов.
И нежност.
Като дъщеря...
Благодаря й!
С обич!
Защото зад обикновеното листче има много.
А то не се описва.
Чувства се...

.

вторник, 22 май 2012 г.

в миналото

Днес отидох на място, където преди повече от двадесет и пет години съм ходила всяка вечер. Години наред... С желание...
Място, което можеше да се определи само с думите райски кът.
Сега е пусто. Запустели са и съседните имоти. Все едно никога не е имало хора. 
Лозята и овощните градини, създавани с толкова труд и желание са непроходими гъсталаци. Дънерите на лозите и призрачно извисяващите се изсъхнали клони на големите дървета показват, че все пак тук е имало живот различен от сега.
Стана ми тъжно... Времето безвъзвратно отминало с младостта на едно поколение... Времето на моето детство.
Спомените ме усмихваха и натъжаваха. Откъснах си клонки от цъфналия жасмин, който все още се бори с нашествието на другите храсталаци. Уханието му и сега ме прави тъжна... а обичам този неповторим аромат...
Не съм сигурна дали ще отида някога пак. Не направих снимки. Искам спомените ми да бъдат онези, отпреди двадесет и пет лета. Та това е четвърт век...
Снимах треви и полски цветя. Снимах пеперуди и буболечки. 
Природата... 
Току що се сетих за нещо, което прочетох тази вечер - "Този свят не ти дава нищо, което не може да си вземе обратно..."
Не ми се говори повече...
Тъгата в мен е повече отколкото ми се иска. 
  
.

неделя, 20 май 2012 г.

с усмивка

Събудих се с усмивка.
Слънчев лъч през прозореца наднича.
След едноседмичното облачно и дъждовно време, това утро ме кара да се усмихвам, че и да си пея :) 
Денят е обикновена неделя, но слънцето я направи особена. Особено топла и много усмихната. 
Ей така, дори и без причина...
Хубаво е с усмивки :)


.

събота, 12 май 2012 г.

"Алеф"

"В магията - и в живота - съществува само настоящият момент, има само СЕГА. Времето не се мери така, както се пресмята разстоянието между две точки. "Времето" не минава. Човек изпитва огромно затруднение да се съсредоточи върху настоящето, все мисли за това, което е извършил, как е могъл да го направи по-добре, какви са последствията от неговите действия, защо не е действал както е трябвало. Или се безпокои за бъдещето, какво ще прави утре, какви мерки трябва да бъдат взети, каква опасност го очаква зад ъгъла, как да избегне онова, което не желае да се случи, и как да постигне това, за което винаги е мечтал... 
Миналото и бъдещето съществуват единствено в нашето съзнание.
Но настоящият момент е отвъд времето - той е Вечността...
- ... Време е да тръгнеш, за да се върнеш към настоящето"
"Аз съм в точката Алеф, където всичко е на едно и също място по едно и също време."
"Алеф" - Паулу Коелю
Преди няколко дни прочетох книгата на един дъх. Отдавна не бях чела по този начин. 
Завладяваща... Провокираща мислите... Търсеща в душата ми...
И оставяща ме без думи. Все още се връщам към прочетеното, нещо, което не ми се случва често след като затворя последната страница.
Странното е, всъщност едва ли е странно, че книгата стоеше в библиотеката няколко месеца преди да посегна към нея. Чакаше си реда...
Книга, която заслужава да се прочете... в точния момент. 
.

неделя, 8 април 2012 г.

за пролетта

Пролетта е най-женския сезон... за мен.
Всяка пролет такива са усещанията ми.
Може би заради променливите настроения на най-женския месец - март.
А може би и заради не по-малко капризния април.
Сигурно и заради природата раждаща се след зимния сън. И аз родих децата си през пролетта :)
Цветница и цвете - асоциации за жена и за дете са в мен. Цветницата днес бе най-капризната жена - ще се усмихне, после и намръщи. Песен ще запее, а после и сълзи от нищо ще пролее. 
Във всеки полъх се усеща аромат на пролет. Всеки слънчев лъч е топлина. Всяко клонче е живот от пъпките родил се. Всяко цвете е усмивка с нежност. Всичко... пролет е.
Пролетта е сезонът мой. В късна пролет съм родена. Жена съм... и съм цвете, кой каквото и да си говори. Понякога бода, но и розите красиви имат си бодли. От бодлите имам нужда за защита... и самозащита.
Пролет животворна - стихче почваше така... Така е. 
Пролетта твори живот и красота, топлина и нежност. Пролет, Цветница, цветя, жена... 
Честит празник! 

.

петък, 9 март 2012 г.

мартенски настроения...

Мартенски настроения или настроения през март... май е все едно. 
Март е символ на променливост. 
И женските настроения имат същата слава. 
Слънцето редува се с облаци плътни. 
Вятърен порив и затишие се надбягват в дните. 
Същото е...
Усмивки с навъсено чело се сменят, че и сълзи се леят. Меланхолията плахо отстъпва на  ентусиазма завихрен от огън.
От бяло до черно.. от слънце до мрак... от сиво до цветно... и пак наобратно... Това е март... Това е и женското его...
А Жената издържа на много. 
На мартенското време - по пет пъти сменило се... на слънце и вятър, на облак и дъжд.
Издържа и на Луната решила с кръглата си прелест напълно да се похвали. Луната жена е и тя е суетна, и на жените понякога /по-често/ странно влияе. /С особена лудост - тук тихо признавам/
Жената издържа и на синдромите месечни, които напомнят й преходността на живота единствен. 
И на сълзи издържа - прераждане на душата тя ги нарича. Когато й трябва грам оптимизъм и тук да намери...
Жената... на себепознаване също издържа. Как ли? То се разбира, усеща - не подлежи на обяснение с думи.
Да си жена - този март е предизвикателство сякаш...
През март да се губиш, а после откриеш, да се познаеш, а после и да се опознаеш... Ееех, приключение си е цяло...
Ми то... приключение е да си жена...

.

неделя, 4 март 2012 г.

женски мисли в женски месец

Знам ли...
Женският месец е вече тук.
Капризен, казват, бил... Непредсказуем... 
Знам ли...
Дали затова и мислите ми някак странни, сякаш са... Сякаш пообъркани и леко несериозни, но с претенции за зряла сериозност, щото друго не ми отива на годините.
Затова ли пролетта избрала е в женския месец да се развихри... Когато капризи всякакви са по-приети. 
Пролетната умора и тя сега се вихри. За нея, сещам се, защо избрала си е този месец ;) Защото само една жена може да се справи с нея... навярно...
А мислите за женския месец много надълбоко май отидоха. Започнаха с въпрос - защо е само един женският месец? На всичкото отгоре и ден един за женски е наречен... 
Знам историята му, както повечето. И все пак смисълът му ми се губи. 
Цветето, дежурно, само в този ден ли заслужавам? Нима седмица по-рано не съм била по-усмихната и добра за всички... Ами ако в този ден наречен, се случи с онези дни от месеца, когато дори и аз не се понасям... Тогава и бодил дори не заслужавам.  Ами ако след седмица импулс у някой се роди, в резултат на слънчев ден или всичко друго, и цвете му се прииска да ми поднесе. Та дори и цветето да е онзи малък цвят на пътеката към вкъщи, би ме зарадвал все едно букет от рози сто пред мен са... Нима импулса в себе си да загаси, защото... не е ден...
Не знам защо такива мисли ме преследват. Смисъл искам да открия и да отговоря на въпросите, които в женските ми мисли се пораждат. 
Едно е сигурно - месецът ще е променлив - ще има дни студени, но и някои ще се стоплят. Ще вали и сняг, и дъжд, но и слънце ще ни се намира. И настроенията ми ще се сменят. Понякога по слънце ще се водят, а друг път без слънце може да е слънчево в душата. И шарено ще става. След бялото кокиче слънчевите минзухари ще изгреят, синьо-нежни теменужки ще се крият срамежливи, килим от цветните иглики дворовете ще превзема, уханните зюмбюли с цветове ще греят и на слънцето ще се усмихват и още, и още...
Женските ми мисли и те по женски ще капризничат в посоки най-различни. Дали да се опитвам да ги в ред редя? 
Знам си от сега - неуспех ще бъде ;) 
Ще си ги оставя непокорни да си полетят през този месец...

.

неделя, 5 февруари 2012 г.

мисълта

"Мисълта е тази, която прави нещата такива" - Шекспир
Така си е...
Звучи и убедително и лесно, обаче... 
Шекспир го е проумял преди повече от четири века. 
Определено има хора, които са го осъзнали, които го използват в дните си. Но мисля, че са твърде малко.
Може би повече са тези, които се опитват да приложат по-добрите мисли в живота си и успяват кога повече, кога по-малко. 
Най-много са онези, които изобщо не ги е грижа за мислите им, а и... едва ли мислят...
Но има нещо, което сякаш започва да ми идва в повече. Все по-често попадам на прекалено позитивни и захаросани публикации. Разбира се, имам избор - просто ги прескачам.  По-неприятното е, че след срещата ми с подобно захаросано послание попадам и на изключително негативно такова. И там прилагам избора си - подминавам. 
Питам се, дали това е решение - да подминавам... 
Имаше период, в който случайно или не /това за случайностите е друга тема/ точната информация, от която имах нужда ми идваше по различни начини в точния момент. 
Дали моята чувствителност на възприемане се е променила към подобна  информация...
Ей, такива едни... неделно-вечерни мисли...

.

петък, 3 февруари 2012 г.

логика :)

...
- Така правят нормалните хора.
- Ние нормални ли сме? ;)
- Не сме ли? :)
- Аз не мисля, че съм...
- Ако ти не си, то значи и аз не съм. Но аз съм, то значи и ти си.
- :) Логика...
- Запиши си го, че не се знае кога пак ще кажа нещо толкова умно :):):)

забележка:  Добре, че си го записах сама ;)

.

сряда, 1 февруари 2012 г.

обич за себе си

"Започвам да осъзнавам, че търсейки своя произход и предназначение, всъщност съм търсил нещо различно от себе си. И осъзнавайки това, прозрях произхода и предназначението на света"     Мартин Бубер

Признавам си, не знам кой е този Мартин, но пък мисля си, че е късметлия - търсейки едно е намерил повече...
Често се чувстваме загубени в света край нас. Мястото не си познаваме. Защо  е така?
След въпроса "защо" идва търсенето. Търсенето на себе си... 
Търсим себе си далече някъде. Готови сме гори Тилилейски да пребродим.  На път поемаме през девет планини в десета, зад девет морета - в десето...
А ние сме... тук... Тук и сега... 
Ние сме свят. Цял един свят. Поглед навътре ни трябва... Поглед във нас...
И обич... за нас...
Като обичаме себе си, обичаме и света... 
Лесно изглежда. 
Само... кураж ни трябва...

.

четвъртък, 26 януари 2012 г.

мисли

Снежен, бял, студен, зимен ден.
Най-сетне истинска зима. 
С много сняг. 
И разни мисли затрупани от снега.
Знам, дори от опит знам, че мислите са сила. 
Положителните... и отрицателните също.
Искам ги, търся ги... положителните. 
Защо ли не ми се получава?
Поне е бяло, чисто, свежо, пухкаво и красиво е.
А мислите... по-добре е да са си затрупани под снега.
Лека нощ!
Утре ще ги търся позитивните мисли из преспите...

.

неделя, 22 януари 2012 г.

за ново начало

При Петя прочетох мнооого оптимистична информация. За всички, които сме пропуснали или сме недоволни от начинанията си. 
Хубаво е да имаш втори шанс ;) 
С усмивка за ново начало съм. Е, то няма нищо съвсем ново. Но може да се нарече. 
Може би всяко подновяване на ентусиазма в някоя дейност може да се определи като ново начало. Изобщо не е необходимо посоката да е на 180 градуса. Може и на по-малко... или повече ;)
Утре започвала годината на водния дракон...
Тя и Глокси ни подготвя от известно време ;)
Нека е честита, вдъхновена и изненадваща! 
Да си я направим! Каквато си я искаме!
За ново начало...

.

събота, 21 януари 2012 г.

пътят на жената...

Ражда се - дете е.
След десетина години - започва да се оглежда. Усеща и вижда промяната. 
Осъзнава се - жена е...
Ражда първата си рожба - още едно осъзнаване - жена е и майка е...
Децата порастват, извор на радост и удовлетворение са.
Духът е в разцвета си. Вече знае и може толкова много. Научила е уроците си. Дори търпението е сред положителните й черти. Усеща мъдростта в мислите си. Уверена и спокойна е.
Но... 
Един ден... осъзнава, че лудостите, които я обземат са малка част от бурята, която хормоните й спретват. Като преди тридесет и пет години. С една много малка разлика /чувството й за хумор не винаги е разбрано.../ - сега процесът е обратен.
Времето е неумолимо. Идва и осъзнаването - тялото вече не слуша... Защо се събужда сред нощ изгаряща от огън. След минути всичките завивки не стигат, за да стоплят тялото... и душата изплашена. 
До вчера владееща се, днес е различна. Моменти сълзливи, редуващи се с безпричинен смях, а после и безразличие се появява.
Страхува се...
А уж умна е жена. Не малко е прочела, убедена е, че животът не е до тук. Знае, че това е само път, който ще се мине, неизбежен е. Знае, че позитивен поглед трябва й. 
Това е разумът. Рационален, подреден и ясен.
А страхът е чувство. Ирационално. Дори е хаотично.

И това ще мине...
А тя жена е...
И ще бъде...

.

събота, 7 януари 2012 г.

в зимата

Обичам зимата, когато има сняг. Много сняг. 
А днес е... нито сняг, нито дъжд.
Понякога в дните зимни ми идва муза в кухнята и имам вдъхновение да свърша куп неща. Идеите какво да сготвя ме засипват, но... и бързо се изчерпват.
В себе си намирам доста нетърпение и припряност. И двете качества не са от положителните. 
Бързо с ново нещо се захващам, но и бързо ми се иска да го свърша.
Точно сега искам повече спокойствие за духа ми нетърпелив. Имам нужда да завърша някои неща започнати отдавна и не толкова отдавна. 
Сега ще се оттегля с рейки от суетата на деня, а утре... 
Ще го видя скоро ;)

.